17 септември 1683 г се счита за рождения ден на микробиологията, на този ден Антони ван Льовенхук описва микроскопските си наблюдения на едноклетъчни организми - микробите, които той нарича анималкулки.

Описанието в кореспонденцията му с Кралското научно дружество в Лондон поставят началото на микробиологията като наука. Затова 17 септември се приема в света за Международен ден на микроорганизмите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Министерство на здравеопазването утвърди медицински стандарт "Клинична микробиология" с НАРЕДБА № Н-6 от 30 юли 2026 г.

Събитието беше организирано от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и Българската асоциация на микробиолозите (БАМ).

В конференцията взеха участие водещи експерти от страната, представители на Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, клиницисти по инфекциозни болести, както и специалисти от няколко балкански държави – Сърбия, Словения, Румъния, Черна гора и Хърватия. Присъства и представител на Световната здравна организация (СЗО).

Участниците представиха актуални данни, научни разработки и добри практики, свързани с превенцията, диагностиката и лечението на HIV и коинфекции. Конференцията утвърди значението си като водещ национален и регионален форум за обмен на опит и за укрепване на професионалното сътрудничество.


На 21.01.2026 г. с решение № 63, на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за здравето на Министерския съвет на Република България е одобрена за финансиране Национална програма срещу Антимикробната резистентност  2026 - 2029 г.

Антимикробната резистентност (АМР) представлява огромно предизвикателство пред човечеството, засягащо пряко здравето на човека и на животните.

В резултат на нейното застрашително разпространение в световен мащаб и появата на микроорганизми, резистентни на всички или почти всички съществуващи антибиотици, АМР бе обявена от Световната здравна организация (СЗО) за глобална заплаха.

Причините за появата и разпространението на АМР са многобройни, като водещо значение са прекомерната и нерационална употреба на антибиотици, занижените мерки за превенция и контрол на инфекциите, трудностите в организацията на здравеопазването на отделните страни, социално-икономическите условия, културата на обществото и осведомеността по проблема.

Основната цел на настоящата Програма е ограничаване на АМР в контекста на концепцията „Едно здраве“ на СЗО, визирайки взаимосвързаните проблеми в хуманната, ветеринарната медицина и околната среда чрез:

  • повишаване на обществената и професионална осведоменост и знания за рисковете от развитие на АМР чрез ефективна комуникация, образование и обучение;
  • повишаване и укрепване на базата от данни, знания и доказателства за АМР в страната, получени чрез наблюдение и изследване;
  • засилване на мерките по контрола и превенцията на инфекциите и намаляване на случаите на инфекции чрез превантивни действия, добри хигиенни практики и ефективни противоепидемични мерки;
  • оптимизиране на прилагането на антибиотици при хора и животни;
  • осигуряване на ефективно управление и координация, мониторинг и оценка на Националната програма за действие срещу АМР.

За ефективното и целесъобразно осъществяване на Националната програма срещу АМР се изискват строги и координирани действия в областта на хуманната и ветеринарна медицина, хигиената на храненето, на опазването на околната среда и водите, както и осигуряване на капацитет от човешки и финансови ресурси.

Основни изпълнители на програмата са Министерство на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните със своите структури НЦЗПБ, БАБХ и НДНИВМИ и други.

НОВИНИ

Днес, 18 ноември отбелязваме Европейския ден за правилна употреба на антибиотиците

Страница 1 от 3

Страницата на Българска Асоциация на Микробиолозите ще използва бисквитки за да взаимодейства със своите потребители по най-добрия начин.